Никога не съм си представяла, че мога да бъда толкова искрена в блога... Той ми е нещо като скрит дневник, където нито приятели, родители иии който и да било не знаят, че съществува.

Омръзна ми да изпадам в нервни кризи заради любовта...

Какво да направя когато съм тъжна? :( Какво би могло да ми помогне...?

Чудя се, дали си струват всички тези мъки и терзания за които ти дори не знаеш. Дали щеше да е по-добре, ако не се бяхме срещали... Кой би предположил, че ще мога да изрека думите "Ти си единствен за мен." . Изричам ги, изричам ги, но са...

Не мога да направя нищо. Безпомощна съм. Моля те, излез от сърцето ми!

"Въображението е моят куфар." Елиф Шафак

Не отлагайте днешната работа за утре, когато може да я свършите вдруги ден.