Навлизам в гората. Това е моето любимо място, където мога да вървя, да се чувствам свободна и да оставам насаме с мислите си. Чувам как птичките пеят, усещам Мирисът. Мирис на свежест и пречистване. Душата ми се изпълва със спокойствие. Става тъмно, а аз още вървя. Задълбочена в мислите си аз ходя и не спирам даже за миг, не знам накъде отивам. Просто вървя, без посока. Вече не виждам нищо, но не ме е страх. Продължавам да вървя. Хладен вятър отвяващ спокойствието ми се появи. Спрях. Усещам как се задушавам. Необяснима паника ме обзема. Сърцето ми бие учестено. Може би не съм сама... Побягнах. Озовах се на края на гората. Нима намерих изхода? Да, намерих го, чак когато стотиците мисли в главата ми отекнаха с глух тътен на умора и отчаяние. Вече знам къде съм. Намерих себе си.