Горещо е. Пясъкът пари под краката ми. Въздухът е сух и трудно се диша. Облечена съм в бяло. Ъгълчетата на роклята ми се развяват съвсем незабележимо от лекият ветрец. Продължавам да вървя все така предпазливо, защото тук там се намира по някое боцкащо камъче или кактусче. В далечината зърнах. Не повече от десетима човека с чалми и сред тях се намираха три натоварети камили.
- Те сигурно ще имат вода.- казах си аз.
Докато вървя към тях започнах от същата посока да чувам тиха песен. Като молитва- успокояваща, даже можех да изпадна в транс, но продължих. Когато си мислех, че вече трябва да съм близо до тези араби изведнъж започнаха да избледняват. Хванах се за главата и съм докоснала с пръсти явно челото си, защото установих, че горя и цялото ми лице е мокро. Разбрах, че някъде по пътя бялата ми кърпа е паднала. Арабите, които за мен бяха спасение, защото си знаех, че имат в себе си вода се оказаха мираж... Какво е това? Сега, след един пустинен хълм видях оазис.
Миражът на моето спасение.

Много загадъчен край!
Аз имам два постинга за там: Африка, Либия, Бенгази (1) и (2)
Пожелавам успехи

Благодаря! Преди няколко години съм ходила в Египет на екскурзия, но за жалост не се записахме за пътуване с джип в пустинята... и все пак съм вдъхновена от това място.
Поздрави!